Член 3 – Право на жертвите да разбират и да бъдат разбирани

Държавите членки предприемат подходящи мерки, за да съдействат на жертвите да разбират и да бъдат разбирани при първия контакт и по време на всички по-нататъшни необходими контакти с компетентен орган в контекста на наказателното производство. Държавите членки гарантират, че комуникацията с жертвите се предоставя на прост и достъпен език, устно или писмено. При комуникацията се отчитат индивидуалните характеристики на жертвата, включително (но не само) евентуалните увреждания. На жертвите, по принцип, следва да е позволено да бъдат придружавани от избрано от тях лице при първия контакт с компетентен орган,

Член 4 - Право на получаване на информация от първия контакт с компетентния орган

Държавите членки гарантират, че от първия контакт с компетентния орган жертвите получават без ненужно забавяне информация относно вида подкрепа, която могат да получат, и от кого; процедурите за подаване на жалба; по какъв начин и при какви условия може да получат защита, да получат достъп до правна консултация и правна помощ; достъп до обезщетение; по какъв начин и при какви условия имат право на устен и писмен превод; специалните мерки, ако пребивават в държава членка; данните за връзка по тяхното дело; наличните услуги за възстановително правосъдие; по какъв начин и при какви условия може да бъдат възстановени разходите, направени в резултат на участието им в наказателното производство.

Член 5 - Права на жертвите при подаване на жалбата

Държавите членки гарантират, че жертви, които желаят да подадат жалба във връзка с извършено престъпление и които не разбират или не говорят езика на компетентния орган, имат възможност да подадат жалбата на език, който разбират, или да получат необходимата езикова помощ.

Член 6 - Право на жертвите да получават информация по делото

Държавите членки гарантират, че на жертвите се съобщава без ненужно забавяне за правото им да получават следната информация относно наказателното производство: всяко решение да не се продължава или да се прекрати разследване или да не се възбужда наказателно преследване срещу извършителя на престъплението; датата и мястото на съдебното производство и естеството на повдигнатите срещу извършителя обвинения; за всяко влязло в сила решение по дело и за развитието на наказателното производство в съответствие с ролята им в наказателното правораздаване; относно мотивите на въпросното решение; уведомление относно освобождаването или бягството на лице, което е задържано под стража, срещу което е възбудено наказателно преследване или което е осъдено за престъпления, които засягат жертвите.

Член 7 - Право на устен и писмен превод

Държавите членки гарантират, че на жертви, които не разбират или не говорят езика на наказателното производство, се предоставя при поискване безплатен устен превод най-малко по време на изслушванията или разпитите на жертвата, както и превод на информацията, която е от съществено значение за упражняване на техните права в наказателното производство съобразно ролята им в него. Жертвите може да оспорват решението да не се предоставя устен или писмен превод.

Член 8 - Право на достъп до служби за подкрепа на жертвите

Държавите членки гарантират, че жертвите имат безплатен достъп в условията на поверителност до служби за подкрепа на жертвите, преди, по време и в рамките на подходящ срок след приключване на наказателното производство. Държавите членки улесняват насочването на жертвите от компетентния орган, получил жалбата, към служби за подкрепа на жертвите. Държавите членки предприемат мерки за създаване на служби за подкрепа, предоставящи специализирани услуги в условията на поверителност, в допълнение или като неразделна част от службите, осигуряващи общи услуги за подкрепа на жертвите. Държавите членки гарантират, че достъпът до служби за подкрепа на жертвите не зависи от това, дали жертвата е подала официална жалба пред компетентен орган във връзка с извършено престъпление.

Член 9 - Подкрепа от службите за подкрепа на жертвите

Службите за подкрепа на жертвите осигуряват като минимум: а) информация, съвети и подкрепа от значение за правата на жертвите; б) информация за всички подходящи съществуващи специализирани служби за подкрепа на жертвите или пряко насочване на случая към тях; в) емоционална и психологическа подкрепа; г) съвети, свързани с финансови и практически въпроси, произтичащи от престъплението; д) съвети относно риска и предотвратяването на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение.
Специализираните служби за подкрепа разработват и предлагат: а) подслон или друго подходящо временно настаняване на жертвите; б) целева и интегрирана подкрепа за жертвите със специфични нужди.

Член 10 - Право на изслушване

Държавите членки гарантират, че жертвите могат да бъдат изслушвани в хода на наказателното производство и могат да представят доказателства. При изслушването на дете жертва надлежно се отчитат неговата възраст и зрялост.

Член 12 - Право на гаранции в контекста на услугите за възстановително правосъдие

Държавите членки предприемат мерки за предпазване на жертвите от вторично и повторно виктимизиране, от сплашване и от отмъщение, които да се прилагат при предоставянето на всяка една услуга за възстановително правосъдие. Държавите членки улесняват препращането на случаи, когато е целесъобразно, към услугите на възстановително правосъдие.

Член 17 - Права на жертвите, които пребивават в друга държава членка

Държавите членки гарантират, че компетентните им органи могат да предприемат подходящи мерки за свеждане до минимум на трудностите, които възникват, когато жертвата пребивава в държава членка, различна от тази, в която е извършено престъплението. Органите на държавата членка, в която е извършено престъплението, по-специално могат:
а) да вземат показания от жертвата незабавно след подаването пред компетентния орган на жалба във връзка с извършено престъпление;
б) да прибягват до използването на видеоконферентни и телефонни конферентни връзки за целите на изслушване на жертви, пребиваващи в чужбина.
Държавите членки гарантират, че жертвите на престъпление, извършено в държава членка, различна от тази, в която те пребивават, могат да подадат жалба пред компетентните органи на държавата членка по местопребиваване, ако не могат да направят това в държавата членка, в която е извършено престъплението, или в случай на тежко престъпление съгласно определението в националното право на последната държава членка, ако не желаят да направят това.
Държавите членки гарантират, че компетентният орган, пред който жертвата подава жалбата, я предава незабавно на компетентния орган на държавата членка, на чиято територия е извършено престъплението, ако компетентността за образуване на производство не е упражнена от държавата членка, в която е подадена жалбата.

Член 18 – Право на защита

Държавите членки гарантират наличието на мерки за защита на жертвите и членовете на тяхното семейство от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и от отмъщение, включително срещу риска от емоционално или психическо страдание, или за защита на достойнството на жертвите по време на разпит и при даване на показания.

Член 19 - Право да се избягва контакт между жертвата и извършителя на престъпление

Държавите членки създават необходимите условия за избягване на контакт между жертвите, а при необходимост и членовете на тяхното семейство, и извършителя на престъплението в помещенията, в които се провежда наказателното производство, освен когато наказателното производство изисква такъв контакт. Държавите членки гарантират, че новите съдебни сгради имат отделни чакални за жертвите.

Член 20 - Право на жертвите на защита в хода на разследването в наказателното производство

Държавите членки гарантират, че в хода на разследването в наказателното производство: а) разпитите на жертвите се провеждат без неоснователно забавяне; б) броят на разпитите на жертвите е сведен до минимум, като разпитите се провеждат само доколкото това е абсолютно необходимо за целите на разследването в наказателното производство; в) жертвите може да бъдат придружавани от законния си представител или от друго лице по свой избор; г) медицинските прегледи са сведени до минимум и се извършват само когато това е абсолютно необходимо за целите на наказателното производство.

Член 21 - Право на защита на неприкосновеността на личния живот

Държавите членки гарантират, че в хода на наказателното производство компетентните органи могат да предприемат подходящи мерки за защита на неприкосновеността на личния живот. Освен това държавите членки гарантират, че компетентните органи могат да предприемат всички законосъобразни мерки за предотвратяване на публичното разпространяване на информация, която би могла да доведе до идентифициране на дете жертва. Държавите членки насърчават медиите да вземат мерки за саморегулиране.

Член 22 - Индивидуална оценка на жертвите с цел установяване на специфичните им нужди от защита

Държавите членки гарантират, че жертвите получават навременна и индивидуална оценка, за да се определят специфичните им нужди от защита поради особената им уязвимост по отношение на вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение.

Член 23 - Право на защита на жертвите със специфични нужди от защита в хода на наказателното производство

Държавите членки гарантират, че жертвите със специфични нужди от защита, които се ползват от специални мерки в резултат на направената индивидуална оценка, могат да се ползват от следните мерки: а) извършване на разпитите на жертвата в помещения, предназначени или адаптирани за тази цел; б) извършване на разпитите на жертвата от или посредством професионалисти, специално обучени за тази цел; в) извършване на всички разпити на жертвата от едни и същи лица; г) извършване на всички разпити на жертви на сексуално насилие, на основано на пола насилие или на насилие при близки взаимоотношения от лице от същия пол като жертвата, ако жертвата желае това. За жертвите със специфични нужди от защита са налице и следните мерки: а) мерки за избягване на визуалния контакт между жертвите и извършителите; б) мерки, с които се гарантира, че жертвата може да бъде изслушана без физически да присъства в съдебната зала; в) мерки, с които да се избегне ненужно разпитване на жертвата относно личния ѝ живот по въпроси, които не са свързани с извършеното престъпление; г) мерки, които позволяват провеждането на заседание при закрити врати.

Член 24 - Право на защита на децата жертви в хода на наказателното производство

Държавите членки гарантират, че когато жертвата е дете: а) в хода на разследването в наказателното производство всички разпити на детето жертва могат да бъдат записвани аудиовизуално; б) компетентните органи назначават специален представител на детето жертва в хода на разследването и наказателното производство, когато на лицата, упражняващи родителска отговорност, не се позволява да представляват детето жертва поради конфликт на интереси между тях и детето жертва или когато детето жертва не е придружено или е отделено от семейството си; в) когато детето жертва има право на адвокат, то има право да получава правни консултации и да бъде представлявано от свое име в производството, когато има или може да има конфликт на интереси между детето жертва и лицата, упражняващи родителска отговорност.

Член 25 - Обучение на практикуващи лица

Държавите членки гарантират, че служителите, които има вероятност да влязат в контакт с жертви (например, полицейските и съдебните служители, адвокатите, предоставящите подкрепа на жертвите служители) получават общо и специализирано обучение до ниво, подходящо за контакта им с жертвите, което да повиши тяхната осведоменост относно нуждите на жертвите и да им позволи да се отнасят с жертвите безпристрастно, с уважение и професионализъм.

Член 26 - Сътрудничество и координация на службите

Държавите членки предприемат необходимите действия, за да се улесни сътрудничеството между тях с цел подобряване на достъпа на жертвите до правата им. Това сътрудничество може да включва обмен на най-добри практики, консултации в отделни случаи и съдействие на европейските мрежи, които се занимават с въпроси, пряко свързани с правата на жертвите. Държавите членки предприемат подходящи действия, с цел да се повиши осведомеността относно установените в настоящата директива права чрез информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, както и програми за изследвания и образование.